МОЯТА МАЛКА ИСТОРИЯ ОТ ЕДНО ГОЛЯМО СЪСТЕЗАНИЕ
Идваше краят на лятото. Ех, така ми се искаше и тази година да успея да зърна морето…И тъкмо вече се сбогувах с посладната си надежда за слънцето, плажа, вълните…,телефонът ми зазвъня. От ЦОП Първомай ме поканиха да взема участие в турир по плажен волейбол в Албена. И тогава извиках подир последната си надежда – тя поспря и ме изчака, но сега я виждах още по-голяма и вълнуваща. Аз отивах на море! Аз отивах да взема участие в едно голямо състезание!
Преминаха тренировките за турнира, и ето че стана 1 септември. В тъмни зори всички учасници се събрахме и поехме към гарата. Пътуването беше дълго, но забавно и емоционално. И, ето ме след шест часа, аз вече чувствах парещия пясък под краката си, усещах аромата на солените вълни. След още малко време вече бях в разгара на събитието. Не съм професионалист, но се чувствах като истински голям състезател.Изживях толкова силна емоция, сърцето ми биеше силно, чувах публиката как скандира и с всяка настъпваща минута усещах, че това не е сън, че аз съм тук и сега, аз съм един малък човек, участващ в едно голямо състезание.
Е, нашите отбори не спечелиха награда, но, повярвайте ми, ние взехме много повече – запечатахме хиляди положителни емоции, усмивки, забавления, нови запознанства – дори приятелства.
И, ето че отново бяхме във влака на път за вкъщи. Само че този път вълнението от неизвестното беше заменено с вълнение от преживяното.
Благодарим на всички, които ни дадоха възможност да бъдем част от това вълнуващо за нас събитие!
Оставаме винаги ваши приятели!
Доброволците